На Емо
Попитай Смъртта! Тя веднага ще каже
кое е излишно, абсурдно, неважно.
Тя мисли за теб и понякога даже
се вглежда в очите ти строго,протяжно.
Тя отговор има на всички въпроси,
но пази във тайна, кога ще те вземе.
Върви все до теб и в ръката си носи
часовник със пясък. И твоето време
изтича ту бързо, ту бавно, полека.
Животът те люшка с усмивки и сълзи.
Смъртта е до теб. Крачи в твойта пътека..
Понякога (мислиш си) някак избързва...
но тя не се трогва.Прегръща те нежно.
Към нов свят политаш - там нейде в Безкрая...
Защо те обича така неизбежно?
Попитай Смъртта.... аз не зная, не зная...
© Нина Чилиянска Всички права запазени