Двамата с теб се успокояваме,
че съдбата изобщо ни срещна,
понеже много и не успяват,
а търпят осъзнати грешки...
Аз в сърцето си сбирах гняв,
а за мен си не търсих прошка.
И защо да я искам? Как,
щом добро не посях в лошото.
Ден по ден се разправям с времето,
и го хуля, че ме избърза.
Насади ме с любовни плевели,
зацъфтя в мен тъга и... върза. ...