23 февр. 2024 г., 10:29

Ядосан на времето 

  Поэзия » Любовная, Философская
705 1 0
Двамата с теб се успокояваме,
че съдбата изобщо ни срещна,
понеже много и не успяват,
а търпят осъзнати грешки...
Аз в сърцето си сбирах гняв,
а за мен си не търсих прошка.
И защо да я искам? Как,
щом добро не посях в лошото.
Ден по ден се разправям с времето,
и го хуля, че ме избърза.
Насади ме с любовни плевели,
зацъфтя в мен тъга и... върза. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Все права защищены

Предложения
: ??:??