beti
421 4580
Jan 29, 2011, 8:56 AM

Януари... 

  Poetry
992 0 9

 

Той е толкова празен от удари

че побира в сърцето си Всичко

сее навред снежни преспи

и понякога даже е пристан…

 

с вледенени ръце ме обгръща

по паважа потича всред локви

(и дори да е утро съм ничия

до последния в дланите поглед…)

 

все разплита до кости косите ми

и от облаци прави ми рокли

и вали по прозорците с вятъра

и притихва безгласно по покриви

 

и в комини тъгува за нещо

в перушини от птичи постели

онемели са всички усилия

все на прага в очакване спрели…

 

Той е толкова празен от удари

че побира и мен в шепа камък

и когато тъгувам е изгревът

непокълнал зад хвърлен остатък…

 

Той е толкова тъжен и празен!

… и с небето безгласно пирува

вие сутрин по струни заглъхнали

и в стъклата дъха ми рисува…

 

… Януари…

 

                                                                             ... на два голоса...  

 

 

 

 

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??