beti
421 4580
29 ene 2011, 8:56

Януари... 

  Poesía
994 0 9

 

Той е толкова празен от удари

че побира в сърцето си Всичко

сее навред снежни преспи

и понякога даже е пристан…

 

с вледенени ръце ме обгръща

по паважа потича всред локви

(и дори да е утро съм ничия

до последния в дланите поглед…)

 

все разплита до кости косите ми

и от облаци прави ми рокли

и вали по прозорците с вятъра

и притихва безгласно по покриви

 

и в комини тъгува за нещо

в перушини от птичи постели

онемели са всички усилия

все на прага в очакване спрели…

 

Той е толкова празен от удари

че побира и мен в шепа камък

и когато тъгувам е изгревът

непокълнал зад хвърлен остатък…

 

Той е толкова тъжен и празен!

… и с небето безгласно пирува

вие сутрин по струни заглъхнали

и в стъклата дъха ми рисува…

 

… Януари…

 

                                                                             ... на два голоса...  

 

 

 

 

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??