Той е толкова празен от удари
че побира в сърцето си Всичко
сее навред снежни преспи
и понякога даже е пристан…
с вледенени ръце ме обгръща
по паважа потича всред локви
(и дори да е утро съм ничия
до последния в дланите поглед…)
все разплита до кости косите ми
и от облаци прави ми рокли
и вали по прозорците с вятъра
и притихва безгласно по покриви ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.