Януарска приказка за любовта

Sep 20, 2021, 10:56 PM 2021-09-21T08:50:22+03:00

Poetry » Phylosophy

290 4 9

ЯНУАРСКА ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА

Красиво пада вечерта –

зад храсти вятърът се свива,

в постеля с дъбови листа

куп жълъдчета спят щастливи.

И грейват с бликнали искри
къщенца зад дувари голи.

Деди и челяд – зад софри,

за тиха нощ и сън се молят.

Невям да бъде Бог край тях –

невидим страж на тишината,

да срещнат утрото със смях,

трудът да донесе отплата.

Снегът – когато навали –

дълбок и кротък, и наивен –

да стелне меки пелени

в заспалите отдавна ниви.

Те дълго да сънуват плод

и тежки стъпки на жетвари,

и да научат на любов

смразяващия Януари.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

yotovava (Валентина Йотова)

2021-09-21T15:31:45+03:00

Благодаря, Юри
щураче (любимка)

2021-09-21T12:59:31+03:00

Много сгряващо, а тези думички необичайнте, са очарователни
yotovava (Валентина Йотова)

2021-09-21T12:41:45+03:00

Доче, за сметка на това Март и Април често са озъбени.
zelenaradost (Милена Френкева)

2021-09-21T09:06:21+03:00

Хубав стих!
Yuri (Yuri Yovev)

2021-09-21T08:47:43+03:00

Хубаво е!
Довереница (Дочка Василева)

2021-09-21T01:22:40+03:00

Последните години януари стана по-мек( и женствен)...
Dendu89 (Деница Гарелова)

2021-09-20T23:11:40+03:00

Към мен е винаги жесток. Да видим този!
yotovava (Валентина Йотова)

2021-09-20T23:10:47+03:00

И аз не го обичам, Дени, но понякога може да е много нежен
Dendu89 (Деница Гарелова)

2021-09-20T23:08:52+03:00

За малко да ми хареса Януари, но толкова го мразя. Дано го научат!