ЯНУАРСКА ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА
Красиво пада вечерта –
зад храсти вятърът се свива,
в постеля с дъбови листа
куп жълъдчета спят щастливи.
И грейват с бликнали искри
къщенца зад дувари голи.
Деди и челяд – зад софри,
за тиха нощ и сън се молят.
Невям да бъде Бог край тях –
невидим страж на тишината,
да срещнат утрото със смях, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация