Apr 24, 2021, 5:17 PM

Ярките коси на пролетта 

  Poetry » Love, Landscape
625 1 2
Облачно e в този пролетен ден и гледайки това мрачно и сиво небе,
Лежейки си на клона необременен и подпирам главата със своите ръце.
По лицето му силен лъч заблестя и леко измърмори: каква ярка светлина.
Това усещане на мека топлина, по кожата му сякаш докосваше го добрина.
Обзе го любопитството непоклатимо, с длан над тез очи се взираше тъй мирно.
Харизматичен облик на хоризонта се появи, питам се богиня ли е дали.
Отразяваше се слънцето в златните и коси, идваща от небосклона с тез лъчи.
С всяка стъпка огряваше всичко пред нея, всяко листо и цвете видимо се променя.
Усмихната с леки подскоци препуска а аз замечтано от радост започнах да се смея.
Даряваше живот с нейната осанка нежна, на всичко така свободна и небрежна.
Омагьоса и мен с този великолепен слънчев чар, бе прекрасен и митичен вълшебен дар.
Спуснах се от дървото разцъфнало, дотърчах до нея да и кажа колко е мило. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиян Попов All rights reserved.

Random works
: ??:??