koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
Feb 7, 2013, 9:21 AM

Яви ми се баща ми 

  Poetry » Other
521 1 6

От слънцето ми лъч се спусна

и право в мене се заби.

Сърце ми ритъм го напусна.

За кратко свят ми се зави.

 

С присвитите очи поглеждам

нагоре в светлото небе.

Прозрачна сянка аз съглеждам -

на мъжка фигура да бе.

 

И тази сянка приближава

към разтуптяното сърце.

А тялото се нажежава,

треперят моите ръце.

 

И в сянката на лъч небесен

на татко образа познах.

И тъй - над мене той надвесен,

душата чиста му съзнах.

 

И с длан погали ми челото.

Усмихна ми се със очи.

Побая ми и срещу злото

и стана слънчеви лъчи.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??