koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
7 feb 2013, 9:21

Яви ми се баща ми 

  Poesía » Otra
520 1 6

От слънцето ми лъч се спусна

и право в мене се заби.

Сърце ми ритъм го напусна.

За кратко свят ми се зави.

 

С присвитите очи поглеждам

нагоре в светлото небе.

Прозрачна сянка аз съглеждам -

на мъжка фигура да бе.

 

И тази сянка приближава

към разтуптяното сърце.

А тялото се нажежава,

треперят моите ръце.

 

И в сянката на лъч небесен

на татко образа познах.

И тъй - над мене той надвесен,

душата чиста му съзнах.

 

И с длан погали ми челото.

Усмихна ми се със очи.

Побая ми и срещу злото

и стана слънчеви лъчи.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??