Трепти вечерно въздухът в наслада
и нощ безлунна, потънала в разкош.
Звучи далече забравена естрада,
и ти със поглед малко лош,
напомняш за морските вълни вечерни,
как разбиват се във пясъчния бряг
и после тихо, някак си лежерно
целуват тихо камъка във своя бяг.
Тъй бягаш ти към моите копнежи,
заливаш ги със твойта нежна страст.
Ти спомняш ли си тихите ръмежи
и целувката оставила без власт ...