Jun 13, 2018, 12:42 AM

Юни 

  Poetry » Landscape, Other
444 1 2

Нагарча юни. 

Съдрано от плач небе. 

Изведнъж грейва слънце

и трудно се берат череши. 

 

Горе на върха

клоните са моята утеха. 

Птичето гнездо

учудено ме гледа, 

кацнало на мойто рамо. 

 

Родопите на вярна стража

опъват стройна снага. 

Развалят се черешите за ден

от тази влага. 

 

Под мен килим от дъхави цветя, 

Над мен птиците летят на воля, 

вятърът е с нова роля –

прочиства гнилота. 

 

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??