Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
13.06.2018 г., 0:42 ч.

Юни 

  Поезия » Пейзажна, Друга
447 1 2

Нагарча юни. 

Съдрано от плач небе. 

Изведнъж грейва слънце

и трудно се берат череши. 

 

Горе на върха

клоните са моята утеха. 

Птичето гнездо

учудено ме гледа, 

кацнало на мойто рамо. 

 

Родопите на вярна стража

опъват стройна снага. 

Развалят се черешите за ден

от тази влага. 

 

Под мен килим от дъхави цветя, 

Над мен птиците летят на воля, 

вятърът е с нова роля –

прочиства гнилота. 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??