Без подкана денят се пробуди
с полъхът нежен на вятър залисан.
В крилата на гълъб се плъзна учуден,
а после утихна в сивотата замислен.
Слънцето сънено, мързеливо протегна
лъчите лениви зад завивка от облаци,
после изчезна в дъждовната мрежа
сред тропота на светкавици-конници.
Тиха омара, пелена над върбите...
Сред жабешки квак просветна стрела.
Син небосвода изчисти прилежно следите
и над земята пак слънце огря. ...