Nov 21, 2013, 6:28 PM

Юнона 

  Poetry » Phylosophy
499 0 2
Юнона
В безвремието диша топлина... една звезда
във ангелски крила, искреше с дивна красота.
Пъплеше през нея тъмна сила, с ревност дива вляна,
вилнееше неудържима, бясно в ложето на Храма.
Тегобна злост, вихриво избуя от пепелта,
събудена с Косача, горчива облада нощта.
И боса, дрипава, предеше паяжина страх,
препускаше в тъмата и посяваше грях.
Със Изгрева слънчево заискри надежда,
прошепна тихо: "В скръб глава недей навежда!"
В сърцето и в душата, и през тленните очи ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Константинова All rights reserved.

Random works
: ??:??