Юнона
В безвремието диша топлина... една звезда
във ангелски крила, искреше с дивна красота.
Пъплеше през нея тъмна сила, с ревност дива вляна,
вилнееше неудържима, бясно в ложето на Храма.
Тегобна злост, вихриво избуя от пепелта,
събудена с Косача, горчива облада нощта.
И боса, дрипава, предеше паяжина страх,
препускаше в тъмата и посяваше грях.
Със Изгрева слънчево заискри надежда,
прошепна тихо: "В скръб глава недей навежда!"
В сърцето и в душата, и през тленните очи ...