Все още пазех скъпия момент –
усещах, че така е редно,
до снимката ни в оня ден.
Това ми бе и важно, и потребно.
А в рамката – усмихва се Любов,
от твоите и моите, от нашите очи,
такава, че човек не е готов
с начало ново да я заличи.
И знаех, всъщност още знам,
изгубих част от своя корен,
когато ракът ме остави сам…
Почернен и изсъхнал, като дънер, ...