20.07.2019 г., 11:25 ч.

За Ангела - с Любов 

  Поезия » Друга
1274 5 20
Все още пазех скъпия момент –
усещах, че така е редно,
до снимката ни в оня ден.
Това ми бе и важно, и потребно.
А в рамката – усмихва се Любов,
от твоите и моите, от нашите очи,
такава, че човек не е готов
с начало ново да я заличи.
И знаех, всъщност още знам,
изгубих част от своя корен,
когато ракът ме остави сам…
Почернен и изсъхнал, като дънер, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Бях нещастен, че нямах обувки, докато не срещнах човек без крака »

4 място

Предложения
: ??:??