Savar (Савар)
39 92
Feb 22, 2013, 10:07 PM

За Боряна 

  Poetry
1155 0 7

      За   Боряна

 

 

Аз своята човешка мъка

разбих на хиляди зърна

захвърлих я на зверовете горски,

но те извърнаха глава.

Естествено, каква заблуда

да беше хляб, а то е мъка,

бездушните се плашат даже,

каква утеха търся тука.

 

Пътеката добре познавам,

при хората ще търся лек,

човекът е от звяр по-силен,

затуй нарича се Човек.

На вас аз искам да разказвам,

на мене близки сте души,

нали по плът и кръв сме сродни,

на вас крепя се в трудни дни.

 

Ти чакаш малката си рожба,

в утроба носиш пролетта,

усещаш как трепти живота -

венецът твой на любовта.

Подреждаш в скрина бели дрешки,

а погледът ти как блести

мечтаеш често полугласно

броиш останалите дни...

 

А ти на кой изрече "Сбогом",

целуна ли любим в уста,

ръцете нему кой ще топли

и ще утешава в беда?

До скоро! - каза и си тръгна,

разбирам, ще излезеш права,

но след толкоз много сълзи

не знам какво те оправдава.

 

Аз казвам ти сега, Боряна,

роди прекрасна дъщеря,

видях я вчера с нейно братче

вървяха заедно за ръка.

 

Ех, да можеше да видиш

разпилените коси,

панделките кой ще връзва,

благи думи ще реди.

И на празника на Мама

где са твоите цветя?

Те лежат до камък черен

на студената земя.

 

Но вярвам силно, че когато

жена умира, раждайки дете,

отива в миг на среща с Бога,

а той я милва с ръце.

Шепти неземни благи думи

и гали морните очи,

че той единствен има сили

такава горест да теши.

 

Ако твоите дечица 

ме попитат де е Мама,

в миг небето ще погледна

и Звезда ще им покажа.

После погледът ще свърна,

в мен кърви ужасна рана,

щом очите си затворя

виждам зейналата яма.

 

Днес погребахме Боряна...

 

 

В памет на БОРЕТО

 

 

 

 

 

 

© Савар All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??