За Боряна
Аз своята човешка мъка
разбих на хиляди зърна
захвърлих я на зверовете горски,
но те извърнаха глава.
Естествено, каква заблуда
да беше хляб, а то е мъка,
бездушните се плашат даже,
каква утеха търся тука.
Пътеката добре познавам,
при хората ще търся лек,
човекът е от звяр по-силен, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация