Сънува слънцето безумен сън,
а лъч неволно спъна сънена звезда.
Сълза отрони утрото, дочу се жален звън..,
Луната гневно трепна и му завидя.
Орисаните облаци беснеят - ухание на дъжд.
Крадат от мълниите блясък, обвити във мъгла.
Ядоса се ангел, сърдит и могъщ...
Заби се в земята кънтяща стрела!
Покани тъмата звездица на танц.
Железен светилник се кипри във злато.
И все търси, във траур нощта, своя принц,
прокуден да тлее във мрачното блато....
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up