Сънува слънцето безумен сън,
а лъч неволно спъна сънена звезда.
Сълза отрони утрото, дочу се жален звън..,
Луната гневно трепна и му завидя.
Орисаните облаци беснеят - ухание на дъжд.
Крадат от мълниите блясък, обвити във мъгла.
Ядоса се ангел, сърдит и могъщ...
Заби се в земята кънтяща стрела!
Покани тъмата звездица на танц.
Железен светилник се кипри във злато.
И все търси, във траур нощта, своя принц,
прокуден да тлее във мрачното блато....