Липсваш му във всеки миг.
Липсваш му с всяко вдишване.
В нощта самотна с жален вик
той мечтае за едно последно сливане.
Но няма как - все някога е ден последен
и боли там, където пулсът е сърдечен,
особено, когато пътят е далечен
и желаеш след този Край за своя сън вечен.
Поглеждайки Луната мила,
той показва липсата на сила
и волята напусна го сега,
осъзнал Реалността. ...