Липсваш му във  всеки миг.
Липсваш му с всяко вдишване.
В нощта самотна с жален вик
той мечтае за едно последно сливане.

Но няма как - все някога е ден последен
и боли там, където пулсът е сърдечен,
особено, когато пътят е далечен
и желаеш след този Край за своя сън вечен.

Поглеждайки Луната мила,
той показва липсата на сила
и волята напусна го сега,
осъзнал Реалността.

Самотен сега е той.
Самотен с Вълчи вой.
Самотен опитва се да стане.
Самотен ще си остане.

Защо толкова много ти му даде
и после всичко му отне?
Защо душата си продаде,
за да чуе, че на друг във вярност се ЗАКЛЕ?

Само кажи защо не се завърнеш след като той те чака?