Души самотни и тъжни очи,
грешки неволни, от които боли,
в деня безкраен обида личи...
някога, някъде пламък гори...
Слънчеви дни не раждат дъга,
тя засиява едва след дъжда.
В щастливите дни идва тъга,
напомня по своему за радостта!
Души самотни, души без дом,
души угасващи без подслон...
всяка от тях носи своя закон
или преследва верния тон! ...