Души самотни и тъжни очи,
грешки неволни, от които боли,
в деня безкраен обида личи...
някога, някъде пламък гори...
Слънчеви дни не раждат дъга,
тя засиява едва след дъжда.
В щастливите дни идва тъга,
напомня по своему за радостта!
Души самотни, души без дом,
души угасващи без подслон...
всяка от тях носи своя закон
или преследва верния тон! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up