25.06.2013 г., 22:37 ч.

За душите, телата и още нещо 

  Поезия » Философска
499 1 0
Души самотни и тъжни очи,
грешки неволни, от които боли,
в деня безкраен обида личи...
някога, някъде пламък гори...
Слънчеви дни не раждат дъга,
тя засиява едва след дъжда.
В щастливите дни идва тъга,
напомня по своему за радостта!
Души самотни, души без дом,
души угасващи без подслон...
всяка от тях носи своя закон
или преследва верния тон! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Спасова Всички права запазени

Предложения
: ??:??