На нашата стряха, над вратата бяла,
във мъничко гнездо от пръст и кал,
това им беше тяхна къща цяла,
за лястовиците – „палат” е цял.
Да търси лястовицата храна за нея,
И за невръстничките деца,
прелита дълга километрова алея,
а хора стрелкат я със „зли” лица.
И тъй, както летяла една сутрин,
попаднала - не щеш ли – в моя дом,
и не видяла вече друга утрин -
Татакъв и бил съдбовния закон... ...