На нашата стряха, над вратата бяла,
във мъничко гнездо от пръст и кал,
това им беше тяхна къща цяла,
за лястовиците – „палат” е цял.
Да търси лястовицата храна за нея,
И за невръстничките деца,
прелита дълга километрова алея,
а хора стрелкат я със „зли” лица.
И тъй, както летяла една сутрин,
попаднала - не щеш ли – в моя дом,
и не видяла вече друга утрин -
Татакъв и бил съдбовния закон...
Не можеше тя изход да намери,
от мойта къща да лети далеч.
В прозорците се блъсна и уцели
във котешките лапи смъртен меч!...
Притекох се бързо аз на помощ,
от остри зъби – за да я спася.
Уж слаб бил удара по мощ,
но вече бе скосена тя...
Но бе тя жива – още там минути десет,
последни бяха те за нея на света,
Не ще да чуят вече нейна песен,
любимите в гнездото – три деца!...
02. 08. 2003 г.
© Борислав Ангелов Всички права запазени
Виждала съм лястовици,които се
стрелват към прозорците,стремейки се
към свобода.Слава Богу,успях да им
помогна и да не е такъв краят им,
както в този стих.Поздрави и пожелания
за още красиви стихове!