За едно старо приятелство...

beb4o123 (Боряна)
52 66

Feb 6, 2015, 7:38 AM

Poetry » Other

722 0 2

Забравих те, зад глухата слушалка,

забравих те, защото с други бях,

със разговори празни бях заета,

разменяйки, аз, кухи думи с тях.

Но седмица и две като се мина,

и имах нужда аз да споделя

за моята душа, така ранима,

за болката ми, да намеря бряг.

Един ми вдигна и ми отговори:

сега не мога бързам, чао от мен,

а друг дори врата не ми отвори,

когато бе най-лошият ми ден.

И спомних си обаждането старо,

ах, спомних си моментите със теб,

щом се нуждаех от приятел, скоро,

ти стопляше с прегръдка и съвет.

Когато бях разплакана, със кърпа,

ти бършеше ми едрите сълзи

и бе за мен една утеха скъпа,

особено в най-лошите ми дни.

И днес звънях, така и не ми вдигна.

Дали със други правиш веселба

или стоиш и мислиш със обида

„Обаждането много закъсня“!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

stoyna (Стойна Димова)

2015-02-06T11:33:06+02:00

Често се случва да закъснеем или да се разминем.
Тогава приятелят остава най-ценният, когато го изгубим.
Стихотворението е хубаво, стихът е чудесен
и проблема, който разглеждаш е актуален и вечен.
Поздрав и хубав ден!
ивахрис (Иванка Морарова)

2015-02-06T10:43:36+02:00

Прекрасен стих и истински. Поздравления, Боряна!