Забравих те, зад глухата слушалка,
забравих те, защото с други бях,
със разговори празни бях заета,
разменяйки, аз, кухи думи с тях.
Но седмица и две като се мина,
и имах нужда аз да споделя
за моята душа, така ранима,
за болката ми, да намеря бряг.
Един ми вдигна и ми отговори:
сега не мога бързам, чао от мен,
а друг дори врата не ми отвори,
когато бе най-лошият ми ден. ...