beb4o123 (Боряна)
52 66
6 feb 2015, 7:38

За едно старо приятелство... 

  Poesía » Otra
718 0 2

Забравих те, зад глухата слушалка,

забравих те, защото с други бях,

със разговори празни бях заета,

разменяйки, аз, кухи думи с тях.

 

Но седмица и две като се мина,

и имах нужда аз да споделя

за моята душа, така ранима,

за болката ми, да намеря бряг.

 

Един ми вдигна и ми отговори:

сега не мога бързам, чао от мен,

а друг дори врата не ми отвори,

когато бе най-лошият ми ден.

 

И спомних си обаждането старо,

ах, спомних си моментите със теб,

щом се нуждаех от приятел, скоро,

ти стопляше с прегръдка и съвет.

 

Когато бях разплакана, със кърпа,

ти бършеше ми едрите сълзи

и бе за мен една утеха скъпа,

особено в най-лошите ми дни.

 

И днес звънях, така и не ми вдигна.

Дали със други правиш веселба

или стоиш и мислиш със обида

„Обаждането много закъсня“!

 

© Боряна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Често се случва да закъснеем или да се разминем.
    Тогава приятелят остава най-ценният, когато го изгубим.
    Стихотворението е хубаво, стихът е чудесен
    и проблема, който разглеждаш е актуален и вечен.
    Поздрав и хубав ден!
  • Прекрасен стих и истински. Поздравления, Боряна!
Propuestas
: ??:??