Apr 22, 2011, 7:15 PM

За едно сърце 

  Poetry » Love
2306 0 6

 

Да беше буря – щеше да затихнеш.

Да беше пепел – щеше да гориш.

Да беше ангел – щеше да заплачеш.

Да беше рана – би спряло да болиш.

 

Но ти, сърце, си непокорно, страстно,

не желаеш над мен да се смилиш.

И като че ли ти стана вече тясно

все във мене скрито да мълчиш.

 

Сега крещиш със пълно гърло,

неистово желаеш и скърбиш.

Сякаш цялото си пълно със отрова,

не умираш, а силно ме болиш.

 

... защото го обичаш...

 

 

© Стефка Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??