22.04.2011 г., 19:15 ч.

За едно сърце 

  Поезия » Любовна
2307 0 6

 

Да беше буря – щеше да затихнеш.

Да беше пепел – щеше да гориш.

Да беше ангел – щеше да заплачеш.

Да беше рана – би спряло да болиш.

 

Но ти, сърце, си непокорно, страстно,

не желаеш над мен да се смилиш.

И като че ли ти стана вече тясно

все във мене скрито да мълчиш.

 

Сега крещиш със пълно гърло,

неистово желаеш и скърбиш.

Сякаш цялото си пълно със отрова,

не умираш, а силно ме болиш.

 

... защото го обичаш...

 

 

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??