Изгубих много време с грешни хора -
мечти, живот, надежди, здраве, сън,
във клетка от забрава аз затворих
онези истинските и оставих ги навън.
Стремях се дълго, но към пусти идеали,
и твърде късно май че осъзнах
това, което други са разбрали,
едва когато ясно го видях -
понякога неправилни персони
изникват във живота неочаквано,
а другите, реалните, преломно
си тръгват... ала вече е очаквано! ...