За фалшивите и истинските хора

bibsun (Любимата)
206 58

24 jun 2011, 11:28

Poesía » Otra

3889 0 3

Изгубих много време с грешни хора -

мечти, живот, надежди, здраве, сън,

във клетка от забрава аз затворих

онези истинските и оставих ги навън.

Стремях се дълго, но към пусти идеали,

и твърде късно май че осъзнах

това, което други са разбрали,

едва когато ясно го видях -

понякога неправилни персони

изникват във живота неочаквано,

а другите, реалните, преломно

си тръгват... ала вече е очаквано!

Но не защото те не ни обичат...

понеже даже и да не признаваме,

във гонене на празни и измислени,

за истински значимите забравяме!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2011-06-25T16:05:09+03:00

Трябва време ,за да разберем, кои са истинските хора...жалко е,че в повечето случаи е късно.Хубав стих,истински!
Katriona (Кети Рашева)

2011-06-24T15:00:32+03:00

Хареса ми идеята и философията на този стих, аплодисменти!
el-alexa (Елени Алексиду)

2011-06-24T11:33:32+03:00

Права си, Биляна, много често става така, а всяко връщане на нещо изгубено винаги е трудно. Хареса ми!