Грешките – те са нашите вечни уроци,
с болка рисуват на живота картините.
С тях ние се учим, макар и в пороци,
вгледани в себе си, притихнали в дните.
Но прошката – тя е светла ръка,
която разгръща сърцето в простори.
С нея душата намира брега,
където смирението вечно говори.
Да сбъркаш е човешко, това е закон,
но в прошката има божествена сила.
Тя е като песен - лечебен акорд,
и в раните ни, като мехлем попива. ...