За „хората”
За „хората”
Хора много, човеци малко.
Това е факт, макар и жалко.
Всеки гледа своя интерес,
даже не помисля за прогрес.
Не се интересува от друг,
мисли само да прави напук.
Каква е тази злоба човешка?
Всеки прави грешка след грешка.
Поука въобще не изважда,
сам в проблемите се насажда.
А малцината добри хора
от тях вече чувстват умора.
Не могат с тях да се преборят,
искат само добро да сторят.
Ала затваря се врата
на сърцето и душата.
Докога злобата ще цари
и света ще командват пари?
Хората нека се замислят,
постъпките си да обмислят.
Пък виж по-добър станал света
и изгрее новата зора.
© Стефка Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Тъжно,но факт.
-
Което си е вярно си е вярно! Добре написано!
-
Отдавна имах нужда да прочета нещо такова, не знаеш само колко си права, поздрави!
-
Прекрасно, но тъжно!!!Поздравчета!!!
-
Пък виж по-добър станал света
и изгрее новата зора.
Надеждата умира последна!
Много хубав стих си написала и за съжаление всяка дума е истина...
Поздрав от сърце! -
Пееш певецо, ама кой ли те слуша! За жалост аз мисля, че оправия няма! Боли ме, но са малко хората, на които им пука! Поздрави! П.С. Май скоро ще се видим!
-
Така е, за съжаление .. Но едав ли някой ще се замисли ... Поздрав
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Но пък финалът е оптимистичен!
Хареса ми! Сърдечен поздрав!