За „хората”
Хора много, човеци малко.
Това е факт, макар и жалко.
Всеки гледа своя интерес,
даже не помисля за прогрес.
Не се интересува от друг,
мисли само да прави напук.
Каква е тази злоба човешка?
Всеки прави грешка след грешка.
Поука въобще не изважда,
сам в проблемите се насажда.
А малцината добри хора
от тях вече чувстват умора.
Не могат с тях да се преборят,
искат само добро да сторят.
Ала затваря се врата
на сърцето и душата.
Докога злобата ще цари
и света ще командват пари?
Хората нека се замислят,
постъпките си да обмислят.
Пък виж по-добър станал света
и изгрее новата зора.
© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados
Но пък финалът е оптимистичен!
Хареса ми! Сърдечен поздрав!