Feb 14, 2020, 10:47 AM

За хората 

  Poetry » Other
494 0 1
Когато отивам със моето куче,
да вкуся от кучешката дълга разходка
аз крача по моя път, то по своя.
Градът се побира в кучешка лапа.
Когато със моето куче сме сити.
очите ни гледат пръчки и друми.
Очите са слепи,когато ни ритат.
Със моето куче си ровим в мечтите.
Моето куче драска със лапа
по вратата на моите пороци и лае!
Аз крия в пазвата ключа.
Кучето лае...Кучето лае ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Орлин Будинов All rights reserved.

Random works
: ??:??