14.02.2020 г., 10:47 ч.

За хората 

  Поезия » Друга
493 0 1
Когато отивам със моето куче,
да вкуся от кучешката дълга разходка
аз крача по моя път, то по своя.
Градът се побира в кучешка лапа.
Когато със моето куче сме сити.
очите ни гледат пръчки и друми.
Очите са слепи,когато ни ритат.
Със моето куче си ровим в мечтите.
Моето куче драска със лапа
по вратата на моите пороци и лае!
Аз крия в пазвата ключа.
Кучето лае...Кучето лае ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Орлин Будинов Всички права запазени

Предложения
: ??:??