За хората и гълъбите
Навън се съмва.
На изток облаците розовеят...
А на дървото, под прозореца ми,
гълъбите нежни песни пеят...
Слушам гуканено им и заключавам:
Гълъбите сиви са щастливи!
А Хората, чадата Божи,
защо са толкова
замислени и мълчаливи?
И питам се:
Защо ли Хората на тоя свят живеят,
щом както Гълъбите
сутрин на разсъмване не пеят?
© Петър Петров All rights reserved.