За хората и гълъбите

4 ago 2012, 19:46

Poesía » Filosófica

650 0 4

Навън се съмва.

На изток облаците розовеят...

А на дървото, под прозореца ми,

гълъбите нежни песни пеят...

Слушам гуканено им и заключавам:

Гълъбите сиви са щастливи!

А Хората, чадата Божи,

защо са толкова

замислени и мълчаливи?

И питам се:

Защо ли Хората на тоя свят живеят,

щом както Гълъбите

сутрин на разсъмване не пеят?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ljubomira (Любомира)

2015-07-04T10:24:47+03:00

Прекрасно!
petertpetrov (Петър Петров)

2012-08-05T22:08:03+03:00

Приемам забележката с благодарност.Нанасям корекцията.
Laska (Ласка Александрова)

2012-08-05T13:12:11+03:00

Хубаво!
Nejnostt (Даниела Тодорова)

2012-08-04T21:23:27+03:00

Ех, прекрасен въпрос, но защо е допусната тази ужасна грешка - " щом като Гълъбите /сутрин на разсъмване не пеят?" ?!? "Щом като" има друго значение като израз, а тук смисъла е "щом както"! Прекрасна алюзия, която не бива да се разваля от тази грешка!!!