Избрани или не... живеем.
Търкаляме съдбовната си пита.
Ту плачем, ту в усмивки греем,
а времето невидимо отлита.
Понякога редим пак рими
в синхрон със музиката на душата,
а друг път – плахи и раними,
потъваме в страха си слепешката.
Препускаме или се шляем
по пътища, изгубили целта си.
Все чакаме мига случаен,
във който да я сгушим... любовта си. ...