tanq_mezeva (Таня Мезева)
1599 21351
22 дек. 2024 г., 10:39

За истината и прошката 

  Поэзия » Философская
59 2 7

Избрани или не... живеем.

Търкаляме съдбовната си пита.

Ту плачем, ту в усмивки греем,

а времето невидимо отлита.

 

Понякога редим пак рими

в синхрон със музиката на душата,

а друг път плахи и раними,

потъваме в страха си слепешката.

 

Препускаме или се шляем

по пътища изгубили целта си.

Все чакаме мига случаен,

във който да я сгушим... любовта си.

 

Жертви или грешници невежи

истината търсим неподправена,

а тя с аршини свои мери

бурите в съдбата опарцалена.

 

Съшита от конци различни,

с кръпки криво сложени, объркана,

изпълва цялата ни личност

с едничка мисъл, как да я прегърнем.

 

А само с прошката си можем,

реално да усетим слабостта си,

та с обич чиста да надмогнем

фалшивите в душата постулати.

© Таня Мезева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

За грешката и прошката »

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми този портрет на съдбата като парцалена кукла с различни конци и криво зашити кръпки. Успех!
  • Латинка - Златна, Bo Boteva, благодаря ви и Светли празници!
  • Много силно начало и силен край! Хареса ми.
  • Успех!
    Весело посрещане на Рождество Христово! Бъди здрава!
  • Отдавна не се ядосвам, но ми е чудно, защо подобни хора се появяват по време на Предизвикателствата. Но, живи и здрави да сме! Светли празници на всички!
  • Танче, не се впрягай, някой е оставил ниска оценка с коментар и после го е изтрил, хейтърска работа
  • Благодаря на всички прочели и оценили.
    Не знам защо, но отново се появи критик, поставящ ниски оценки, без обосновка. За мен ще е чест, същият да отправи забележките си явно.
Предложения
: ??:??