Ето си ти куклите, дай си ми парцалките!
Спомняш ли си времето, дето се бленувахме?
Вмъкна се обидата (да, онази, малката)...
Жлъч де не е минала, там не е векувала.
Взимай си ги перлите, дай си ми милувките!
Знаеш ли цената им? Ъгълче на устните.
Ходя ти по нервите с камъче в обувките...
Всеки път изхвърлям се, всеки път изпускаш ме.
Искам си магията, нощите сънувани...
Заднешком да тичаме, ще ли върнем стъпките?
Спомняш ли си времето, дето се бленувахме?
Взимай си ги думите, аз оставам с мъката!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up