JujuBuju (Миглена Миткова)
563 3983
10 мая 2018 г., 01:07

За куклите и парцалките 

  Поэзия » Любовная
721 11 22

Ето си ти куклите, дай си ми парцалките!
Спомняш ли си времето, дето се бленувахме?
Вмъкна се обидата (да, онази, малката)...
Жлъч де не е минала, там не е векувала.

 

Взимай си ги перлите, дай си ми милувките!
Знаеш ли цената им? Ъгълче на устните.
Ходя ти по нервите с камъче в обувките...
Всеки път изхвърлям се, всеки път изпускаш ме.

 

Искам си магията, нощите сънувани...
Заднешком да тичаме, ще ли върнем стъпките?
Спомняш ли си времето, дето се бленувахме?
Взимай си ги думите, аз оставам с мъката!

© Миглена Миткова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Албенка! ❤
  • Меги, пробождаш сърцето... Извика мъчителни спомени в мен...Великолепен стих!Прегръщам те!
  • Благодаря за съпричастието, Велине!
  • Силен стих, Меги! Чувствата стават най-силни, когато са изразени, преболедувани и след това се проявят отново със страшна сила. Поздрави!
  • Благодаря ви, Латинка, Руми, Влади, Иржи!
  • Как умело си използвала това изречение от детството при скарване,Меги...Хареса ми и отговорът ти,че като си излееш мислите на листа и ти минава!Това е умение на силна жена
  • Прочетох с интерес и удоволствие, Меги! Поздравявам те за умението!
  • Хубаво е.
  • Благодаря ви, че прочетохте, Пепи, Силве!
  • За щастие и утеха понякога след най-тъжните чувства се появяват ето такива силни творби. Поздрави, Меги. 🌹
  • При децата всичко е по-просто и лесно!
  • Мими! ❤
  • Среднощна заигравка се е получила с куклите и парцалките на обичта, която можеш да откриеш само в спомените и в отпечатъка по ходилото си на камъчето, боцкащо съня и мечтите ти.
    Прекрасница си ти, Меги, от всичко можеш да замесиш поезия!
  • Благодаря ви за прекрасните коментари, приятели! Истината е, че никога не ми е толкова безнадеждно, просто си го излизам на листа и минава.
  • Много жалко за думите - те не се забравят и тежат! Магията не може да се върне дори "заднешком да тичаме"! Поздравления за хубавия стих, Меги!
  • Тази неизбежна раздяла,
    която опазва чувства ранени...
    Там пеят мигове съхранени,
    но плаче любовта оцеляла!

    Меги,любовта наистина е като детска игра...
    Поздравления за хубавата поезия!
  • Хубаво...
  • Всеки човек се появява в живота ни с мисия и точно тогава, когато сме готови за това.Трябва да помним хубавите мигове (и лошите), но без тъга, или ярост.Нещата от живота...Уроците...Дръпна ме за клавиатурата, Меги, рано,рано.
  • Младене, коментарът ти е точно на място, чудесен цитат!
    Благодаря ти, Яна!
    Лиа, думите ти сами по себе си са творческа находка - "думи като на ластик вързани, ако опънеш единият край, удря те другият". Ще го запомня. Благодаря!
  • Меги,голям талант си и добре си го формулирала това "ходя ти по нервите с камъче в обувките...Всеки път изхвърлям се,всеки път изпускаш се..."Голямо удоволствие си е да го чета...и тъжно и смешно ми е...думи като на ластик вързани, ако опънеш единият край, удря те другият!Хубава сутрин ти желая и благодаря,че написа!
  • С Младен! Много хубаво, поздравления!!!
  • Всеки брак е мъка - Виктор Юго го е казал в "Парижката света богородица":

    "Всяка голяма любов завършва трагично - или с раздяла, или с брак."

    И "оставам с мъката"...и с "парцалките"!

    Психолог си, Меги!
Предложения
: ??:??