Nov 8, 2016, 4:38 PM

За липсата отляво 

  Poetry
1166 4 15

„Не тъгувай за мене, любима,

някой ден пак при теб ще се върна,

надалеч и задълго отивам” -

на раздяла прошепна и тръгна.

 

Аз отмятам поредно квадратче 

всеки ден в календара и свиквам,

но душата ми плаче, ли плаче…

и от мъка на топка се свива.

 

Утешавам я колкото мога,

обещавам ѝ скоро да свърши.

А очите ѝ пълни със болка

питат сякаш „Кого, всъщност лъжеш?".

 

Знам, денят е безкрайно далече,

помня, казах, че няма да страдам...

Но в онези самотните вечери,

страшна липса отляво ме стяга.

© Жанет Велкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубаво е. Много дори
  • Джу, хубаво е!
  • Ти също, Роби, ти също... затова ми е толкова близка поезията ти.
    Антонио, знам за познатото, не случайно го почувствах там
    Линка... знаеш ти... любим, любим Маркес.
    Благодаря ви!
  • "Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб."- Габриел Гарсия Маркес и комплименти за стихотворението
  • Много ми хареса и на мен ми е познато..., но любовта винаги се връща, дори и в друг живот... и ако нещо трябва да е, ще е...
  • Да можеш да подреждаш думичките в лиричната поезия така, че да накараш сърцата да потрепват от красотата на момента или да се свиват болезнено в друг миг, се иска можене!..А ти го имаш, Жанет! Владееш магията на думите!..Поздрави!...
  • helpmepaintthestars (Има ли значение) такова е
    Лебовски, Имче, Су, askme, благодаря!
  • Харесах.
  • Разтопи ми леденото сърце, Джу!
  • За някои хора само страдаш...
  • хубаво е!
  • Благодаря момичета Вики, Василка, Еси
  • Познато ми е това усещане. Подзравления за стиха!
  • Трудно е. Дано си заслужава!
  • Дано има смисъл чакането
Random works
: ??:??