„Не тъгувай за мене, любима,
някой ден пак при теб ще се върна,
надалеч и задълго отивам” -
на раздяла прошепна и тръгна.
Аз отмятам поредно квадратче
всеки ден в календара и свиквам,
но душата ми плаче, ли плаче…
и от мъка на топка се свива.
Утешавам я колкото мога,
обещавам ѝ скоро да свърши.
А очите ѝ пълни със болка
питат сякаш „Кого, всъщност лъжеш?". ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse