valiordanov (Валентин Йорданов)
1820 1469
Jan 21, 2009, 1:35 PM

За ловците и за жадните 

  Poetry
472 1 4
Научи се да стреля по сърни.
Все стреляше по мърдащи мишени.
Не знаеше, че изстрелът боли,
куршумът щом целунеше червено.

Пръстът му, към спусък закърнял,
отказваше да служи на душата.
Превърнал всяка жертва в идеал,
не чувстваше очите на сърната.

Очите му изтичаха в цевта.
Кръстът беше точката на прицел.
Като магнит го теглеше кръвта,
която го превръщаше във смисъл.

Но зад гърба оставаха следи,
говорещи за минало вълшебство.
Те сбираха дъждовните води
за идващите жадни. За наследство.

Не се познавай в ловкия стрелец.
Отпий вода от кладенчеви дири.
Човекът се превръща във подлец,
ако в мишената се само взира...

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??