21 янв. 2009 г., 13:35

За ловците и за жадните 

  Поэзия
501 1 4
Научи се да стреля по сърни.
Все стреляше по мърдащи мишени.
Не знаеше, че изстрелът боли,
куршумът щом целунеше червено.
Пръстът му, към спусък закърнял,
отказваше да служи на душата.
Превърнал всяка жертва в идеал,
не чувстваше очите на сърната.
Очите му изтичаха в цевта.
Кръстът беше точката на прицел.
Като магнит го теглеше кръвта,
която го превръщаше във смисъл. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
: ??:??