Протягаш се лениво,
от сняг
затрупана си цяла.
Реките ти се влачат,
преоблечени в кристали
и покривка е душата ти,
една покривка бяла.
На въздуха през ситото,
като глътка аромат
за тази същата душа,
се процежда слънчевото мляко.
Събудена ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up